ТУРИСТИЧЕСКИ ОФЕРТИ Политика Бизнес Папараци Случка Пишат за нас Интервю Профил Куфар Специално L'ITALIA IN BULGARIA Фотогалерия Нашите съвети

Приятели

Фиорела Маноя е една от най-автентичните изпълнителки на италиански песни. Тя „дава“ гласа си за песните, написани от автори на музика от калибъра на Фосати, Батиато, Лигабуе, Джованоти, Пино Даниеле. Това са само някои от авторите на песните й в последния й албум Il movimento del dare. Освен тях обаче за Маноя са творили песни и Де Грегори, Руджери, Васко... През април се очаква максиконцерт на Маноя в Рим.

„Република“

Как се раждат връзките Ви с гигантите на италианската музика?

С Фосати се познавахме още от епохата, в която посещавахме заведение на улица „Тибуртина“ в Рим. След като доста време не се бяхме виждали, се преоткрихме, благодарение на песента Le notti di Maggio. Спомням си, че когато той реши да я напише за Сан Ремо, си беше променил мнението и повече не искаше да ми я даде. Накрая обаче успяхме да го убедим. Оттогава, или от 20 години насам, се познаваме доста добре.

Преди това пък беше Руджери този, който написа песен за Вас.

Енрико Руджери ми отвори вратите към авторските песни с Quello che le donne non dicono (Онова, което жените не казват). Руджери ми я предложи, тъй като тя е била мислена и написана за мен.

Освен това и заглавието й е доста силно. Беше ме малко страх - а той откъде ще знае какво не казват жените? Защото обикновено мъжете, които пишат песни за жени, ни карат да пеем неща, които никога не биха ни минали през главите. Останах с отворена уста обаче, когато чух фразите на Руджери - така верни, интимни, хубави, които само жените познават. Руджери е живял с майка си и с лелите си, бил е момче, галено от жените... Иска се доста чувствитечност, за да разбереш някои неща.

Първият сингъл от албума е като ехо на тази тема...

По ирония на съдбата 20 години по-късно ми попадна още една песен с подобно дълго заглавие „Io posso dire la mia sugli uomini" (Мога да кажа мнението си за мъжете).

Реакцията ми беше същата, като по-рано - а сега пък Лигабуе какво е написал? И ако не ми хареса, кой ще му каже на Лигабуе? Когато обаче я чух в къщата на Лучано Лигабуе в Кореджо, се убедих, че когато мъжете пишат за жените, се случва да го направят и по-добре от нас.

Лучано казва, че се е вдъхновил от мен, въпреки че не се познаваме толкова добре. За мен е удоволствие да бъда разказана като жена, „която гледа слънцето в лицето и не свежда очи“. В крайна сметка аз се чувствам такава - с огромно желание да бъда винаги в играта.

Интервюто се публикува с разрешението на Repubblica.it.

горе назад