Специално

Loro Piana, или палто от викуня за $25 000

Кралицата на животните в Андите – викунята, която прилича на малка лама от семейството на камилите, има цвят на слънце. Тя живее в долините, разположени на 4000 метра височина в Перу.

Издигнатaта навремето в култ викуня наброява близо един милион екземпляра през епохата на инките. Век след края на империята им, или след идването на испанските Conquistadores, остават живи едва няколко хиляди животни. Завоевателите на инките избиват жестоко пополацията от викуни, за да си набавят „нишката на боговете“, както наричат меката козина на малките камилообразни животни.
През 60-те години на миналия век биват преброени едва 5000 живи екземпляра от викуня. По това време Перу създава и първите си резервати за викуни.
Истинският завой в историята на викунята обаче настъпва през 1994, когато перуанското правителство подписва договор с италианската компания Loro Piana за връщането на световния пазар на нишката от викуня, тъй като търговията с нея е била забранена в продължение на дълги години.
Днес се смята, че над 120 000 викуни обитават специалните зони, където те са под протекция. Годишното събиране на викуни, на което се извършва стригането им, наречено chakku, наподобява истински празник. След специална селекция биват стригани само някои от животните.
На практика нишката от викуня е най-фината, най-леката, най-меката и най-здравата в света.

Средният диаметър на нишката от викуня е 12-13 микрона (1 микрон е равен на 0,001 мм). Тя има изключителни термозащитни качества. Възрастнaтa викуня дава само 250 грама козина на всеки две години. Това означава, че за производството на едно палто от викуня са необходими 25-30 животни.
Именно затова и тъканите от викуна са най-ексклузивните, съществуващи днес в света.
Костюм от викуня струва над $25 000, докато такъв от мериносова вълна – близо $5000.
В момента „Лоро Пиана“ изкупува около 60-70 % от доставките на влакна от викуня от Перу, докато преди няколко години компанията контролираше 100 % от производството на нишка от викуня.
Въпреки че пазарът на викуня по всяка вероятност ще бъде отворен и за други групировки, малко са тези, които могат да се конкурират с майсторството на „Лоро Пиана“ в добива и обработката на големи количества нишки от викуня.

В момента групата плаща между 400 и 500 долара за килограм сурово влакно, или точно толкова, колкото и през 1994.
Произлизащата от северната област Пиемонт фамилия Лоро Пиана търгува с тъкани от кашмир и мериносова вълна още от 6 поколения насам. В действителност „Лоро Пиана“ е най-голямата и известна компания в света, която се занимава с трансформация на кашмир и фина вълна .

От 20 години насам фирмата произвежда и колекции облекла за жени, мъже и деца, а така също и аксесоари за дома и подаръци.
Всъщност настоящата фирма „Ing.Loro Piana” се ражда през 1924 по инициатива на Пиетро Лоро Пиана, който е радетел за въвеждането на технологическите новости в производството на тъканите. Президент на групата сега е Пиер Луиджи Лоро Пиана. Той и брат му Серджо влизат в семейната групировка през 70-те години на миналия век.
Едва ли в света в момента има друга марка в сферата на тъканите, която да е толкова ексклузивна. Групата разполага със свои структури в Китай и Монголия. Там тя следи на място производството на най-хубавия кашмир в света, който след това продава директно на най-известните и луксозни марки в модата като Giorgio Armani и Hermes.
В Австралия и Нова Зеландия пък „Лоро Пиана“ е един от най-значимите купувачи на най-фината вълна от мериносова овца (нишката й е с диаметър под 12 микрона).
През 1958 „Лоро Пиана“ преживява своя звезден момент и на политическата сцена. По онова време компанията внася нишка от викуня единствено за производството на палта, които заради ексклузивността си се превръщат в символ на висок социален статус. Заради приемането на подобно палто от викуня като подарък от един бизнесмен, шефът на екипа на американския президент Айзенхауер бива принуден да подаде оставка.
Новото предизвикателство на „Лоро Пиана“ на пазара на ексклузивни тъкани е т.нар. baby cashmere, който се прави от млади кози в Китaй и Монголия.