Специално

Италианските коктейли – царе в баровете

Мания по свежи коктейли завладя не само европейските, а и американските барове. Нискоалкохолни питиета, примесени с обилно количество лед, вода, плодове и украсени атрактивно, разнасят неуморно келнери и бармани.

През късните следобедни часове в Италия много от заведенията се превръщат в храмове на коктейлите, а пиенето им наподобява истински ритуал.
Със сигурност моден хит номер едно е измисленият навремето във Венеция Шприц (Spritz).

Кьдето и да се пие днес по света, газираният коктейл напомня винаги за „газираната“ и весела атмосфера във Венеция. Ако влезете в който и да е бар на Венеция, Падуа, Триест или Тревизо, ще видите, че на практика там шприц се лее по масите като минерална вода.
В момента той е и най-търсеното питие от любителите на глътката в американските заведения. Шприц е рекордьор по предпочитания сред коктейлите в най-модните локали на Ню Йорк, Лос Анджелис и Лас Вегас. Заради лесното му приготвяне обаче мнозина си го правят и в къщи, за да освежат летните вечери.
Италианският коктейл, който в Америка наричат Venetian Spritz, се приготвя от сухото газирано вино „Просеко“ (Prosecco), от сода и от „Аперол“. Някои обаче го приготвят и с Campari bitter. Други пък пробват версии с алкохолните напитки Cynar, Martini или Select.

Традиционната рецепта за коктейл Spritz обаче е следната:

5/10 Prosecco, 3/10 Aperol или Campari, 2/10 вода, резен портокал.

Продуктите се изсипват заедно с лед в шейкър и се разбиват. След това коктейлът се налива в чаша с портокалов резен. Може също така да се разбърка с дълга лъжичка и да се прибавят сламки и лимоново резенче.

Шприц датира от времето на австро-унгарското управление във Венеция, Триест и Пола. Според легендата той се ражда като смес от вода и бяло газирано вино. Австрийските войници , привикнали бързо към местния обичай да се пие вино в заведенията, не можели обаче да свикнат с високия градус на венецианските вина.

За да разрешат проблема, те започнали да ги удължават с вода.
Леката и утоляваща жаждата напитка обаче бързо си пробила път и в останалите градове на Североизточна Италия. Всеки град започнал да предлага свои разновидности на Шприц, прибавяйки по нещо в коктейла. Воля на фантазията си дали и барманите, поради което алкохолният му градус може да варира, но общо взето се върти около 8.
Задължително в коктейла трябва да присъстват сухо газирано вино и газирана минерална вода или тоник. Останалите 30% в коктейла се допълват с най-различни алкохолни напитки. Правилото е, че трябва да се запази червеният цвят на коктейла.
Най-моден на Апенините е Шприц с „Аперол“. В чашата след това се поставят резен лимон, портокал или маслина.
Шприц се пие в компанията на леки и вкусни хапки като минисандвичи със салам, шунка, различни видове сирене, зеленчуци на грил. Заради факта, че е леко алкохолен и е сравнително евтин, Шприц е най-предпочитаният коктейл от младите хора.

Хитов коктейл е обаче и Белини (Bellini), който също идва от Венеция. Съставеният от бяло газирано вино (обикновено Prosecco или Шампанско), от смелени бели праскови и от сока им коктейл също е сред „посланиците“ на Италия по света.
Баща на Белини става между 30-те и 40-те години на миналия век Джузепе Чиприани, главен барман на най-известния и скъп бар във Венеция – Harry’s Bар.

Заради розовия му цвят, който напомня този на одеждите на един светец, изобразен в картина на художника Джовани Белини, Чиприани нарича коктейла си на неговото име. Напитката от типа long drink бързо става хит в Harry’s Bar, където навремето си пият питиетата от Ърнест Хемингуей и Синклер Луис до Орсън Уелс.

По-късно обаче манията по Белини завладява и нюйоркския Harry’s Bar. Коктейлът става постоянно присъствие в американския хитов локал, след като един френски търговец започва да изнася гъстата смес от бели праскови, наподобяваща нектар.
Белини се приготвя по строго определени правила. За направата му е необходима месестата част на типичните бели праскови (3/10), които се произвеждат до Верона. Тя се смесва с газирано вино „Просеко“ (7/10). При създаването си обаче коктейлът е съдържал и сок от малини или ягоди, за да придобие розов цвят. Белини се сервира в тясна и висока стъклена чашка на столче или в такава за Мартини.
Съществуват обаче и разновидности на Белини, тъй като не навсякъде по света се намират „Просеко“ и бели праскови. Някои бармани го приготвят с жълти праскови или дори с обикновен нектар от праскови, както и с различни видове бяло газирано вино.

Примесването му с шампанско обаче съвсем не е максимумът, който може да се желае. Някои пък на мястото на виното слагат газирани сокове или сода, постигайки по този начин безалкохолен Белини.

Росини (Rossini) е вариация на коктейлa Белини, измислена в началото на XX век. Носи името на композитора Джоакино Росини. Коктейлът се приготвя от свежо пюре от ягоди (1/3) и бяло газирано вино „Просеко“ (2/3), което често бива замествано от шампанско.

Сервира се студен в чаша от типа flute.
Много е важно да бъде направен от свежи ягоди, смелени с миксер, към които след това се прибавят няколко капки лимонов сок и няколко капки захарен сироп.

Тинторето (Tintoretto) e друг италиански коктейл, който се приготвя със сок от нар (1/3) и бяло газирано вино „Просеко“ (2/3) . Името му е в чест на венецианския художник Тинторето.
Идеалният период за приготвянето и консумирането му е септември-октомври, когато узряват наровете. Тинторето е коктейлът символ на северния град Азоло, до Тревизо.

Мимоза (Mimosa), подобно на останалите си венециански роднини, също се приготвя от вино „Просеко“ (2/3), което обаче се смесва с фреш от портокал (1/3).

Драй Мартини (Dry Martini) се смята от край време за кралят на коктейлите. Има многобройни версии и легенди за произхода му. Сред най-популярните е тази, според която барман на име Мартини, произхождащ от Арма ди Таджа, в Лигурия, и емигрант в Америка, измисля коктейла около 1910 г. в нюйоркския Knickerbocker Hotel, в чест на Джон Рокфелер.

Най-класическата рецепта за приготвянето на коктейла е следната:
8/10 джин
2/10 Мартини extra dry
1 зелена маслинка
Кубчета лед
За приготвянето не се препоръчва използването на шейкър, а по-скоро mixing glass с филтър.
Поставете леда в стъклената чаша за разбиване, разбъркайте го и изсипете формиралата се в него вода. След това изсипете в него сухия вермут мартини и джина. Бъркайте няколко секунди, за да стигнете до онова състояние, в което коктейлът е студен, но не е удължен с вода. Налейте го веднага в класическата му чаша, известна като купа за мартини. Тя обаче трябва да е изстудена предварително във фризера. Традиционната украса включва обезкостена зелена маслина, набодена на клечка за зъби. Някои прибавят и т.нар. lemon twist, или леко напръскана върху повърхността лимонова кора.
Има и коктейл сладък Мартини (Martini Sweet)
8/10 джин
2/10 червен вермут Мартини
черешка

Битер Кампари (Bitter Campari)
Този коктейл се приготвя директно в чашата за аперитив, изстудена преди това във фризера или пък с лед.
5 лъжици битер кампари, изстуден във фризер
2 напръсквания със силно газирана вода
1/2 резен портокал
Има обаче и коктейл „Негрони“ (Negroni) с кампари
1/3 джин
1/3 червен италиански вермут
1/3 Кампари